Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със съдържание на памук, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай.
Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш.Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта.
Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба.
Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си.
Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка - за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори.
Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да помогнат, защото не обича да те вижда слаба. Той иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма как да знаеш. Единственото, в което си сигурна, е, че скуката никога няма да се намърда между вас.
Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.
В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък.
Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си.
Toshiba: No Matter What Guarantee
Ден 1 - средата на март 2009: Купих си Toshiba U400 - 13.3 display, 2GB RAM, направо хвърчи!
Ден (около) 200 - ноемвши 2009: Имаме си чисто нов, легален Windows 7 - автоматичен update без да разбера. Явно съм накликал няколко некст-а и в неделя сутринта се събудих с нова ОС :)
(тук започва хорора, за хора със слаби нерви да не четат!)
Ден (да го вземем за база) 400 - вторник, 4 май 2010: Бе нещо ми премигва екрана, все едно е някакво гадно CRT и в близост до него звъни GSM.
Ден 401 - сряда, 5 май 2010: екрана угасна! Вижда се нещо, но подсетка 0 (нула). Диагноза - заминал е кабела за минитора дето е в пантичките. При внимателно отваряне се закрепва и гледаш да не се блъскаш в масата, че пак ще изгасне
Звъня на продавача. Няма проблем - да съм го донесъл с гаранционната карта, след празниците ще е готов. Да, ама аз имам да работя тия дни, ми ок - донеси го в понеделник.
Ден 402 - четвръртък, 6 май 2010: Имахме гости, изпратихме ги. Жената не си е допила виното, решава да си премести чашата до ТВ-то и о! ужас! лююююс виното върху тошибата!!!
0.5 сек - шок!
0.8 сек - много ли е виното?!?!
0.9 сек - много е!
1 сек - ФАААААКККККК!!!
1.1 сек - лъвски скок към лаптопа!
1.2 сек - издърпвам кабела за захранването
1.3 сек - махам батерията.
УФФФФФ.
Хващам тошибката за единия ъгъл, а от нея текат реки ....
Следващите 3 часа разглобявам лаптопа и го подсушавам с парцалчета, къпрички и т.н.
Ден 403 - петък, 7 май 2010: да взема да го включа а? Включ - работи.. добрее... да ама не - клавиатурата фукционира с 5 клавиша и още 2 ама грешни. Домъквам USB KBD от домашния компютър, отварям Remote Desktop и сядам да спасявам квото мога - дистанционно.
Ден 404 - събота, 8 май 2010: Всички документи (освен порното) са прехвърлени.
Тест - клавиатурата работи на 90% - няма ги само 6, U, X и C.
Хммм (ей тука ми е най-голямата грешка) явно виното се е изпарило, клавиатурата е суха и почти работи. Дали да не и подухам малко, по-специално на X и C.
ИРКАААА - дай сушоара. Това Озон за кво е, ок, няма да си озонирам лаптопа. РРРРР - темп на макс, вентилатор на макс, дистанция - на мин.
Краен резултат - X и C не проработиха, нещо повече - клавишите се стопиха от топлината :(
Да видим в понеделник как аз и някой сервизен техник ще тълкуваме No Matter What Guarantee
Ден (около) 200 - ноемвши 2009: Имаме си чисто нов, легален Windows 7 - автоматичен update без да разбера. Явно съм накликал няколко некст-а и в неделя сутринта се събудих с нова ОС :)
(тук започва хорора, за хора със слаби нерви да не четат!)
Ден (да го вземем за база) 400 - вторник, 4 май 2010: Бе нещо ми премигва екрана, все едно е някакво гадно CRT и в близост до него звъни GSM.
Ден 401 - сряда, 5 май 2010: екрана угасна! Вижда се нещо, но подсетка 0 (нула). Диагноза - заминал е кабела за минитора дето е в пантичките. При внимателно отваряне се закрепва и гледаш да не се блъскаш в масата, че пак ще изгасне
Звъня на продавача. Няма проблем - да съм го донесъл с гаранционната карта, след празниците ще е готов. Да, ама аз имам да работя тия дни, ми ок - донеси го в понеделник.
Ден 402 - четвръртък, 6 май 2010: Имахме гости, изпратихме ги. Жената не си е допила виното, решава да си премести чашата до ТВ-то и о! ужас! лююююс виното върху тошибата!!!
0.5 сек - шок!
0.8 сек - много ли е виното?!?!
0.9 сек - много е!
1 сек - ФАААААКККККК!!!
1.1 сек - лъвски скок към лаптопа!
1.2 сек - издърпвам кабела за захранването
1.3 сек - махам батерията.
УФФФФФ.
Хващам тошибката за единия ъгъл, а от нея текат реки ....
Следващите 3 часа разглобявам лаптопа и го подсушавам с парцалчета, къпрички и т.н.
Ден 403 - петък, 7 май 2010: да взема да го включа а? Включ - работи.. добрее... да ама не - клавиатурата фукционира с 5 клавиша и още 2 ама грешни. Домъквам USB KBD от домашния компютър, отварям Remote Desktop и сядам да спасявам квото мога - дистанционно.
Ден 404 - събота, 8 май 2010: Всички документи (освен порното) са прехвърлени.
Тест - клавиатурата работи на 90% - няма ги само 6, U, X и C.
Хммм (ей тука ми е най-голямата грешка) явно виното се е изпарило, клавиатурата е суха и почти работи. Дали да не и подухам малко, по-специално на X и C.
ИРКАААА - дай сушоара. Това Озон за кво е, ок, няма да си озонирам лаптопа. РРРРР - темп на макс, вентилатор на макс, дистанция - на мин.
Краен резултат - X и C не проработиха, нещо повече - клавишите се стопиха от топлината :(
Да видим в понеделник как аз и някой сервизен техник ще тълкуваме No Matter What Guarantee
Во Истина
Вървях по Солунска тия дни без пукнат грош, а страшно ми се пушеше. От малък вярвам в чудеса, за това не се учудих, че срещнах точно Иисус на ъгъла със Славейков. Познах го по косите. Той пък позна, че ми се пуши а съм безпаричен, и ми подаде пет смачкани от благословената му ръка лева.
- Ще ти ги върна! Обещавам! – зарадвано извиках и стиснах парите.
Той не отговори, махна с ръка и се насочи към една от сергиите, разстлани с религиозни книги. Отидох в първата бутка за цигари и взех кутия с бандерол.
В петък взех пари от борсата. Цели 117 лева за безработен четвърти месец. Днес исках да върна на Иисус парите, но разбрах от Facebook, че е умрял, а после възкръснал. Никога не съм бил добре с историята, но май имаше нещо такова...
Открих гроба му. Беше пуст и тих. Запалих цигара и я поставих върху пръстта, така както бях виждал да прави майка ми на гроба на дядо ми, а също и на чичо ми. Гледах дълго как гори цигарата. Помислих си: за мъртвите казваме „Бог да го прости”, а за тези, дето са възкръснали?
Хара Нурин
Великден, Ден първи
- Ще ти ги върна! Обещавам! – зарадвано извиках и стиснах парите.
Той не отговори, махна с ръка и се насочи към една от сергиите, разстлани с религиозни книги. Отидох в първата бутка за цигари и взех кутия с бандерол.
В петък взех пари от борсата. Цели 117 лева за безработен четвърти месец. Днес исках да върна на Иисус парите, но разбрах от Facebook, че е умрял, а после възкръснал. Никога не съм бил добре с историята, но май имаше нещо такова...
Открих гроба му. Беше пуст и тих. Запалих цигара и я поставих върху пръстта, така както бях виждал да прави майка ми на гроба на дядо ми, а също и на чичо ми. Гледах дълго как гори цигарата. Помислих си: за мъртвите казваме „Бог да го прости”, а за тези, дето са възкръснали?
Хара Нурин
Великден, Ден първи
Абонамент за:
Публикации (Atom)