Вървях по Солунска тия дни без пукнат грош, а страшно ми се пушеше. От малък вярвам в чудеса, за това не се учудих, че срещнах точно Иисус на ъгъла със Славейков. Познах го по косите. Той пък позна, че ми се пуши а съм безпаричен, и ми подаде пет смачкани от благословената му ръка лева.
- Ще ти ги върна! Обещавам! – зарадвано извиках и стиснах парите.
Той не отговори, махна с ръка и се насочи към една от сергиите, разстлани с религиозни книги. Отидох в първата бутка за цигари и взех кутия с бандерол.
В петък взех пари от борсата. Цели 117 лева за безработен четвърти месец. Днес исках да върна на Иисус парите, но разбрах от Facebook, че е умрял, а после възкръснал. Никога не съм бил добре с историята, но май имаше нещо такова...
Открих гроба му. Беше пуст и тих. Запалих цигара и я поставих върху пръстта, така както бях виждал да прави майка ми на гроба на дядо ми, а също и на чичо ми. Гледах дълго как гори цигарата. Помислих си: за мъртвите казваме „Бог да го прости”, а за тези, дето са възкръснали?
Хара Нурин
Великден, Ден първи