Хей, събуди се!
Чуваш ли? Разсъмва!
Защо те будя?
Дълъг път те чака, по него ще замръкваш и осъмваш
Ще бъдеш и дете и мъж,
И гняв и радост,
И лава ще си ти ,
И камък хладен.
Хей, събуди се!
Чуваш ли ме?
Тръгвай! В каква посока?
Там на кръстопътя, където две съдби се срещнаха първи път,
И два потока в река се сляха, но тя потече в каменна клисура.
Нали не си забравил на мечтаеш?
Аз пак ще чакам там, не закъснявай!
Хей, чуваш ли? Разсъмва!
Тръгвай!
Бързай!
Сълзите ми в очите не са дъждовни капки...
И думите преглътнати не са надежди кратки.
Живота ни минава в декори, мизансцени
Актьори сме в в театър на маски уморени.
И струните се късат, знам нещо си отива -
Не сме отдавна същите и обич не достига.
Усмихвам се за спомена надявам се разбираш,
Че има още нежност в сърцето ми
Няма коментари:
Публикуване на коментар