Много странно. Човек понякога не си дава сметка, че без да иска наранява хората, които ги е грижа за него. Ето ти седиш в тъмното и нещо ти липсва. По дяволите, дори не си сигурна какво точно е то. Но него го няма до тебе. Колко е объркано всичко. Спомняш си преди време как говорехте с приятелки за дългите телефонни разговори с любимите хора. Ти толкова убедено го нарече глупост и каза, че разговор по-дълъг от 5 минути е лишен от смисъл. А ти самата не се усещаш, че има случаи, в които говориш с него по половин час, а той не ти стига. Говориш с него, този, който и ти не разбра защо отхвърли.
Кой знае за кой път вече се чудиш, какво ли иска той от теб. Защо толкова много те желаеω Ти бягаш, а той не иска да повярва. Ти му казваш, че не го желаеш, а той седи там зад теб и те чака. Сигурна ли си, че това е което искаш или и ти вече не знаеш.
Да, той още не е мъж, не е такъв какъвто ти се иска да бъде – силен, монолитен, закрилник. Но когато се обажда и чуеш гласът му ти става едно такова хубаво и спокойно, макар за миг. Гласът му значи много повече от глас в слушалката, той е потвърждение, че той все още е там, че го има. А ти каза, че не го искаш.
Всичко е толкова объркано.
И ние хората сме едни...
Обиждаме тези дето милеят за нас, нараняваме тези, които ни обичат, а после казваме, че сме нещастни. Е как да сме щастливи при това положение.
Много ти е странно, че макар и да го разкара, все още ти се иска да го чуваш и от време на време да го виждаш. От друга страна понякога ей така нарочно не вдигаш телефона или просто се правиш, че не го чуваш. Виждаш пропуснатите повиквания и просто пропускаш да се обадиш. Това е защото знаеш, че чака да се обадиш, вярва че ще се обадиш.
А ти просто си решила да не го правиш. Минава време, а той като че ли ти липсва. Не, не – това е невъзможно, сигурно нещо си се объркала. Нима има какво да ти липсва в негоω Или може би има, а ти се насилваш да вярваш, че няма – ей така, колкото да се пробваш, колко си желязна.
Само ако знаеше, че той не спира да мисли за теб. Само ако знаеше как това, че не вдигаш телефона го караше да въздиша тежко и да затваря телефона огорчен. Само ако знаеше, че ти за него си нещо, за което би дал и последната си глътка въздух. Но ти не знаеш и няма от къде да го знаеш, защото с него може да си приказвате безброй часове, но такива неща не си казвате. Защото той ти вярва, когато казваш, че в такива неща не вярваш. А той вярва в тях, защото само това му остава. Надява се, че все още има хора, които имат нужда от неговата любов, че все още има хора като теб, които да я заслужават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар