Аз вярвам, че хората са отражение на средата, в която живеят (или са отгледани) и естествено на инстинктите си, които са подтиснати от обществените порядки и избиват по странен и таен начин. В този смисъл като мъж считам, че детските приказки са вредни, и модифицират поведението на жените по един малко неприятен за моя пол начин. Моето скромно наблюдение показва, че жената иска да я третират като принцеса, и удивително много наподобява очакванията и поведенията на принцесите от приказките.
А именно – жените очакват мъжете да са: Принцове, които трябва непременно да изминат 9 планини в десета, за да докарат например чаша с вода, от качеството, на която жената непременно после ще бъде недоволна. Или нещо като инструменти, които ще завият крушката, изхвърлят боклука, питат в магазина за новите превръзки, щото някой очевидно много го е срам. Мъжете трябва като истински царедворци да обожават принцесата, да се досещат за нейните неизказани желания (истинска обида е царицата да каже нещо ясно, толкова ниско да изпадне, че да се моли на царедворец...) и да се втурват да ги изпълняват преди да са се появили. Само истинския принц е достоен за принцесата. Той трябва да е в сребърни (скъпи) доспехи, да носи скъпи (в смисъл на усилия от всякакъв вид) подаръци, и да издържа на всякакви капризи и изпитания. Докато той се появи, принцесата се забавлява с шутовете. Но всеки принц трябва да знае, че може да е превърнат в шут неусетно.
Трудно е да блеснеш без царски двор. Затова всяка истинска принцеса трябва да има набор от принцове обожатели, с които да се мерят с конкурентните кралства, царедворци инструменти, за да изпълняват желанията и да създават висок стандарт, както и шутове, с които да се забавляват.
В приказките има много пречки за принцесите. Някой принц може да е жаба. На шута Иванушка глупака, може пък да му излезе късмета. Някой пък може да е омагьосан, или пък да е грозен като Кашчей Безсмъртни. Принцесата разбира кой какъв е не с помощта на разума си (о не дай си боже), а със сърцето си (тоест с усещанията от всякакъв тип, които субекта може да предизвика у нея). При първо съмнение, обожателя става недостоен.
Принцесата може да си позволи да подложи на всякакво изпитание за истинска любов кандидатите (например да се отдаде на някой друг), и само чрез проявеното постоянство и добро отношение познава, че кандидатът е истинският принц (под прикритие) и с може да се държи с него както си иска, без да дава обяснения. Ако принца се пречупи, негово здраве, не е бил подходящ явно. В момента, в който усещането за „принц” изчезне, няма страшно – за царедворци и шутове винаги има място. Тежко усилие е да изследваш усещанията си, и да откриеш коя жаба е принцът. Можете ли да си представите как се прави свирка на жаба? А камо ли на няколко. Но любовта иска жертви. Пък и винаги има по няколко жаби, царедворци и шутове, щото знаем, стават грешки. Една принцеса не може да си позволи да няма някой под ръка, унизително е да си изцапаш ръцете с прах завивайки крушката, или да питаш в магазина колко струва онази стока.
Жените се държат като принцеси и една с друга. С някой имат пакт за ненападение, с други са в остър конфликт за ресурси, с трети имат пакт за сътрудничество, а четвърти са васални и се третират в низшата група на царедворците. Жената не може да приеме някой да се държи с нея отвисоко. Просто не може да има по-висока титла от нейната. Па, камо ли това да е мъж. Не може и да има отношения равни с равни с мъж.
А не дай си боже мъж да показва поведение симетрично на нейното, спрямо нея – той е недостоен зъл враг, или педераст (последното, щото очевидно се държи като жена). Малко е лицемерно да мразиш някой, защото прави това, което ти му правиш, но за една принцеса е позволено, тя все пак е, или ще стане абсолютен монарх, и понятието „лицемерничене” не съществува. Това са неща дето съществуват само при селяните.
Познавате ли се в тази конструкция?
Аз себе си се виждам. А живота е прост и прагматичен. Мъжете са едни бойни бикове, а жените са малки млеконадойни крави. Що просто не си пасем свободно на полето, и спрем да си създаваме изкуствени социални йерархии.
Не е ли редно да изчистим катализаторите на тези изкуствени процеси, като приказките и глезотията, с цел да направим живота поне на децата си по-лек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар