Виждали сте я! Срещали сте я! Тя е навсякъде. Сексапилната жена...или поне тя така си мисли...
Жената, според която целия свят неистово желае да й скочи в гащичките. Ах, колко вече ми е писнало от тях!
Жената, за която става въпрос, възприема себе си като един перманентен сексуален обект на улицата, в магазина, на студентската скамейка, в офиса, навсякъде;
тя е жената, която (според нея) всички мъже и повечето жени на тази планета желаят в сексуален аспект. Дотук нищо дразнещо – всеки да си се възприема както си иска.
Проблемът се появява от факта, че заради споменатите по- горе фикции на обекта, той си изгражда ролеви модел на поведение към околните, който е далеч от реалността, а и е безумно дразнещ.
Оттук нататък мога да затъна в психологизми с които да си доказвам тезата (тук са ролевите конфликти, когнитивния дисонас, ролева неопределеност...) , но ей така ще си го напиша, както ми идва...без псувните само. Ето един стандартен пример: запознавам се с жена, да речем, по служебни причини. И изведнъж потомката на Ева отсреща с първото изречение с втория жест подхожда към мен единствено възриемайки се като сексуален обект.
Натрапващо започва да демонстрира своята сексуалност. А най – дразнещото е, че тя е по презумция е сигурна, че искаш да я чукаш.
Е тази мисъл вече ме докарва до бяс. Тя подхожда към мен като към сексуален обект, без вобще да е сигурна, че аз имам и най-малките такива намерения. Само от това действие аз се чувствам вече изнасилен.
Откъде това самочувствие - аз може да не искам, може да не ми харесва, може, представи си, да не желая да обменям телесни течности с нея. Къде е моето мнение тук??? Няма го!
Възприемайки тази роля на сексуален обект непрекъснато я афишира пред околните и вобще не може да проуме, че това пречи на нормалната комуникация с противоположния пол.
Тя всичко с панталони ли иска да изчука, надали – е не може ли да приеме факта и че не всеки мъж иска.
Толкова е заблудена, че не разбира колко ценни хора е прогонила от себе си, без дори да разбере това. И всичко това само защото една млада, интелигентна жена не може да прецени, кога да афишира сексуалността си и кога да бъде просто човек.
Това е толкова често срещано, колкото е неумението на жените да съобразяват вида и концентрацията на използвания от тях парфюм – вечер в клуба и сутрин в офиса – все един и същ. В клуба може, ама сутрин в офиса да се улееш с някакво биологично оръжие от рода „кило за левче” така че да изпопадат мухите от тавана...
Убеден съм, че често поплаква на рамото на някоя приятелка с изявлението:"Защо на мен ми се лепят само неподходящи мъже?"Хлип-хлип-хлип. Ами ето защо!!!
Защото разгонва свестните мъже и остават само боклуци, които поведението й не ги дразни и искат единствено да се вмъкнат в гащичките й. Отдава им се, но след това - нищо, нали.
След като е свалила сексуалната преграда по единствения начин, който знае, започва да му разкрива постепенно личността която се крие зад чифта безценни цици...и вече не го кефи много-много...нещата тръгват на зле...криза на връзката...
Няма да разказвам какво се случва нататък, знаете го много добре. Кара хората да виждат в нея само чифт цици, задник, първични полови белези, такава си е вкъщи, на улицата, в офиса, сред приятели.
Що за мазохист би си причинявал това 24 часа в денонощието? Колкото и тетрадки и дневници да изпише с душевни терзания и сълзливи стихотворения за любовта и самотата, смисъл никакъв, защото на другия ден я подкарва пак първосигнало и прогонва поредния свестен човек от нея, мъж или жена.
Запознаваа се с поредния кретен, малко секс и ..."о скъпи тръгваш ли вече"
Ще и кажа къде тръгна - при другата подобна. Как да проумее ,че сама се обрича на нещастие, сякаш го заслужава...Има безброй други пътища...Помисли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар