Тя беше широко скроена и перманентно усмихната още от малка. И влюбчива, много влюбчива.
От млечните си години имаше изострена чувствителност, силно изострена и се трогваше от всичко.
От милите погледи на непознати и учтивото “Добър ден”, до лошите погледи на познати и липсата на “чао”.
Настроението в нея беше като циганското лято... И циганското лято и влияеше на настроението.
Той беше твърд, циничнохладен от ранна детска възраст... или от не толкова ранна... или от не до там детска... спорен е въпроса от кога, тъй както е спорно дали “беше” е употребено правилно. Той... той беше...
Случаен повод срещна Той и Тя. Тя беше провокирана от несрещаният до тогава начин на ухажване, или от вече позабравеният, или... кой знае какво?! Той беше впечатлен от емоцията, която лъхаше в очите и... или не точно от очите и... абе има ли значение?!
Заговориха... Той и се стори интересен, труднопознаваем, различен. Тя му се стори лъчезарна, общителна, чувствена. Той и Тя се срещаха често.
Той започна все повече и повече да се нуждае от свободата си, и все по-малко от нея. С всеки изминал ден Тя виждаше първообраза все по-ярко и по-ярко, и все по-малко разбираше човека. Той и Тя прекратиха със срещите.
Тя беше съкрушена – хлипа и плака, нали природатата и беше струнна.
Той беше неебателен – праскаше се мъж, нали натурата му беше твърда.
Той и Тя бяха сладко съзвучие от музика, думи и философия, но не бяха изкуство... Той и Тя бяха настроили душите си на подобни вълни, но не биеха в общ ритъм... Той и Тя бяха “извора” на всяка компания, но не бяха река...
Той така и не понесе нейната прилепчивост.
Тя така и не преглътна неговият цинизъм.
Той, навярно още я обича... но недостатъчно за да е с нея.
Тя, навярно вече се е излекувала... но недостатъчно за да продължи напред.
Той... едва ли някога ще разбере в основи чувството.
Тя... едва ли някога ще разбере изцяло смисъла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар