– Трябва да е червена – казах аз.
Това беше в зората на демокрацията, в ония хубави времена, когато будалите бяха много повече от нас, мошениците, и когато парите падаха направо от небето. Бяхме решили да купим нова спортна кола. Тя трябваше да е японска, за да не се белосваме с ремонтите, да е малка, че да харчи малко бензин, защото тия времена нямаше да бъдат вечни, и да има лъвско сърце, когато се наложи. Лесно я открихме, имаше само два избора и едната беше по-нов модел, така че нямаше какво да умуваме, освен за цвета.
– Една спортна кола трябва да е червена – добавих, – за да прилича малко на Ферари, защото зеленото и синьото успокояват, а такава хубавица се взема, за си вдигаш адреналина. Защото черното е траурно и – накрая, бялото много лесно се цапа.
Не споменах за жълтото и такситата, понеже тогава всички таксита си ходеха както си искат.
– Ще е бяла! – натърти жена ми.
– Как така ЩЕ Е? – попитах. – Няма ли поне да го обсъдим?
– Защо трябва да губим дни и нощи в приказки, когато много добре знаеш, че искам да е бяла!
– Че откъде да знам?
– Нали току-що ти казах!
Е, спорихме още някой-друг ден, накрая отидохме и занесохме капарото за бяла.
Когато след две седмици ни предложиха избора да ни я докара професионален шофьор или ние да си я вземем от София, избрахме единодушно второто. Докато зяпаше парламента през прозореца на хотела в деня преди великото събитие, ТЯ внезапно избухна:
– Защо не поръчахме червена???
Ако мислите, че трябваше да си събирам мислите, жестоко бъркате. Никаква мисъл нямах, ако някой не седне да брои за такова нещо опулване, достойно за състезание между алигатор и крастава жаба. Не само че нямах думи, ами и въздухът не ми стигаше. Изтърчах до банята, полях си главата със студена вода, налях си три-четири чаши и ги обърнах на бърза ръка, за да си спася живота.
– Нали ТИ искаше бяла?!?! – се мъчих да стъпя на краката си аз.
– Всъщност исках червена.
– Но тогава защо каза, че искаш бяла?
– Защото ТИ искаше да се наложиш с твоя избор.
Краката ми омекнаха, та се наложи да седна направо на пода по средата на стаята.
– Е, какво ще правим сега? – попитах с възможно най-благия тон, докато си подкрепях главата с две ръце и се полюшвах като ученолюбиво талибанче, решило да изучи Корана от кора до кора.
Тя ме изгледа продължително с оня поглед, с който потопява самолетоносач, ако капитанът е сгафил нещо, и обясни:
– Вече не ме интересува, важното е, че отново не стана така, както аз исках.
На другия ден във фирмата ни разясниха, че е станала ужасна грешка. Местният дилър не е имал правото да ни вземе капарото за бяла, понеже MX3 се произвежда във всички други цветове, но не и в бяло. Ако желаем, можем да избираме между трите налични автомобила – черен, зелен металик и червен, иначе ще ни върнат парите.
Докато пътувахме щастливи с червената Мазда към морето, тя мълча почти до Търново, когато каза съвсем меко и тихо:
– Видя ли, пак стана на твоето!
Няма коментари:
Публикуване на коментар