любовта била не-материална...
Не-материална, ама другия път.
Любовта е дом.
Някои са бездомни, други – особственени и още куп видове домове по средата.
Аз не познавам много домове.
Но от тези, които съм имал, сякаш по-добре да съм бил бездомeн.
...
Някои живеят под наем цял живот.
Без привързване.
Без лични вещи.
Четката, пастата за зъби, малко дрехи и едно зимно яке.
Те не ремонтират тръбите.
Не сменят пердетата.
Не боядисват прозорците.
Няма значение и общото състоянието на дома – той все едно е временен.
Е, привнасят количество дефиниция на личния вкус, ама то сред общата замазка не се забелязва.
И все сивее.
...
Има и живеещи на кредит – внасят на ежемесечни вноски усилия.
За „някога, когато...”, а лихвения процент от пропуснати ползи обезсмисля усилията.
И накрая двама чужди в общото, от което всеки драпа за своята си неприкосновена част - 20те сантиметра от масата, на която обича да си вдига краката, но му се пързалят чорапите, защото другия лъска дървените ъгли с „пронто”.
Защото и ъглите на масата, както й самата маса са им олихвени.
И многото стойностни общи усилия също са с натрупвания, за които остатъка от живота ще им е малък да претеглят и разделят кой колко.
А деленето е неизбежно.
И никак, никак не е приятно.
...
Виж, ипотекираната любов е друго нещо – заложил си имано нещо.
Заложил си имане.
Човек трудно се разделя с имани неща.
И се вкопчва.
А после сякаш дъх не остава.
Сякаш...
...
А най-страшна е любовта на гости.
Особено когато гостът се чуства като у дома си.
Изува си калните обувки.
Разхвърля си чорапите и захвърля ползваните вещи като четен вестник.
Ползва всичко, както намери за добре и амортизира безогледно.
Амортизира всичко.
До един ден, когато амортизирания стопанин помоли я за освежаване на дома.
Или да напазарува.
Или недай си боже да сготви нещо.
Любовта е романтична – може и на свещи... и тогава, в друг по-следващ ден, просто я няма.
Защото си я оставил да размисли.
Мисленето й е усилие и не си заслужава - овършала е дома ти с кука, оставила мърсотия и прах.
Любовта е мърла – тя не затваря и не попива водата от капещото кранче...
Мръсните чаши на последното й пиянство лежат в мивката, и си е тръгнала.
Без бележка.
Тя е над тея неща.
Никога повече любов на гости в дома ми.
...
И не ги искам аз тези любови, отново и друг път.
И други домакинства също не искам.
Евентуално, бих могъл да ида на хотел.
Примерно...
През януари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар