SMS

Две големи, бяха ми дошли супер добре, след жегавия ден. Прибрах се в хотела малко преди полунощ. Прецъках каналите за да установя дали са пуснали някой порно или са шътнали до болка тривиални реклами на вибратори с по пет глави. Разходката преди това ми се отрази добре, а и имаше двоен ефект да ме поосвежи и да огледам някакви пъргави гаджета. При вечер, чак започнах да дишам. През целия ден от разбилото се още в 6-с сутринта слънце до пълно стъмваше съчувствах най искрено на влечуго подобните.

Град на някъде без никакво значение къде един от 280-те. Уморен, реших докато съм по-омотан от уискито, реших че е един подходящ момент да гушна чаршафите. С тъпа ирония се загледах в празното легло. Така или иначе не бих си легна с някой която познавам от 2-3 часа или поне преди 5-6 големи. Заспах, един от онези тежки сънища в който се вживяваш дотолкова, че губи представа са реалността. Сънувах нещо, някой, напрежение и всичко това безпаметно.
Писукане, последвало го от пиукане. До така степен бях се унесъл, че продължих да се вживявам в съня си. Но шибания телефон писука супер гадно и то щеше да е чак до сутринта, докато не го изключа. Надигнах се като тук що върнат към живота труп. Почти се пребих в просъницата си. Опитвах се да измисля подобаваща ругатня за събуждането си. Погледнах бях спал по малко от час.
Неизвестен номер…
Зачетох.

“Lipswa6 mi!
Znam, 4e si tuk!
Iskam da te widq
Dali e kysno…
Na katedralata sled 4as?”

В този град всичко е възможно.
Липсвам......на кой по дяволите. Нали затова бягам за да липсвам за да не спирам за да се движа за да живея. Как мога да липсвам като за няколко седмици съм навъртял 5 000 км. с колата.
Засмях се.
Засмях се на себе си. Засмях са на всички заковали задниците си, към черно сивкавото дуло на заводския комин, наречено ежедневие.
Аз не знам къде съм? Никой не знае къде съм! Как може друг да знае. Как е възможно.
Искам, хубава дума без смисъл. Хората не обичат да става това което искат, съзнанието им го отрича. Цунамито на сгрешените им антипатии ги срива безмилостно.

Късно е за всичко, освен за началото.

Най вероятно е грешка. Или смехотворно съвпадение. Но ще отида длъжен съм пред собствения си егоизъм. Не вярвам в чудеса, кой ще повярва ако ги прави постоянно.

Взех бърз душ. Съзнанието започна да цъка като стар стенен часовник в дървена селска колиба:

Русо червенокоса, понякога ми се струваше ниска друг път необичайно висока. Едва ли имаше нещо нестандартно в нея, навярно трябваше да бъде една средностатистическа жена. Не бих могъл еднозначно да кажа кое трябваше да е различното. Но имаше един не у спорим факт сега я виждах за последно в душата си. Навярно тя щеше да е последното нещо запечатано в мисълта ми с което моето съзнание ще отплува.
„She's My Pusher”
Една невъзможна съблазън неистинска искреност, сухо море. Горящ лед, черен предизвестен пушек пронизваш бели облаци. Краят на началото, раждането на смъртта, бялото на черното, възможното на невъзможното, стомана и дърво, болка и любов!

Ден като ден, краят на една сива нощ. Звезди като сажди върху сутрешния сняг. Присмех на врана, стъпала на златния ми ореол. Невъзможно ми е да я достигна тя е над мен, тя лети, тя е черна а Аз?
Всякак, да е не само някак бяла, че да не е смъртна, да не и червена като горящ Ад, а никак даже да не е черна, може и малко там забавна. Стига само с тези багри да препуска...

Стоях, свит в мрака.
Притиснат към тишината.
Гледах на няколко метра от мен.
Нищо не можеше да ми попречи да позная дори и след хиляди години пак ще я почувствам. Бях там съвсем близо. Нямах сили. Тялото ми се беше вцепенило, беше се сраснало с нощта.

Знаех, че няма да го направя. Не можех. Нямаше да посмея. Не е това. Не можех да позволя да бъда щастлив. Нямаше да е справедливо. НЕ никога, НЕ бе възможно.
Съвсем бавно преместих единият си крак само с няколко милиметра. Направих мъничка крачка. Толкова тихо, че тишината би ми завидила. Стъпвах в тъмното сякаш никога не ме имало.

Глас разцепи мрака. Нейният глас:
- Почакай.
- НЕ си отивай...никога вече!

Спрях. Бях тишина. Бях мрак. Бях луна. Бях Звезда. БЯХ...

Шепот. Нейният Шепот:
- Отровата пълзи, във вените ми.
- Почакай само миг и ще го направя вечност..